Iconopis Maria Mineva logo

Коя е Мария?

Аз съм рошаво глухарче

С простичкото име Марче.

Все отпрашвам с ветровете

и проучвам световете.

Имам шарен Звездолет,

Той отключва се с куплет.

Вихрогонски галопира.

Често свири и на Лира.

Ту прелита,

тук-там спира

в чудесата на Всемира.

Мария

МАРИЯ АЛЕКСАНДРОВА МИНЕВА​

През 1989 г. завършва средното си образование в Художествено училище за приложни изкуства гр. Смолян, специалност – художествена обработка на текстил. Там се среща с чудесни хора и учители. Научава много неща за изобразителното и приложното изкуство. След това продължава да развива умения и познания в областта на кавалетната и монументална живопис, изучавайки Православна иконопис и стенопис в Богословския факултет на  ВТУ,, СВ. СВ. Кирил и Методий,,  За нея това се оказва един изключителен и интригуващ свят, изпълнен с дълбочина и многопластовост.

За мен Мария Минева с четка

Как протича процесът по създаването на една икона и какви материали се използват?

  • Най-напред винаги стои личната настройка, отношение и знание на автора. Осъзнаването, че се докосваш и даваш образ на свят, който е невидим за очите, но е дълбоко свързан с душата и надеждата, те кара да бъдеш отговорен и бдителен към това, което влиза и излиза от теб. За това е хубаво съзнанието да бъде чисто и светло, пълно с вяра и обич, за да може да предаде лъчистия образ на това, което душата усеща, търси и знае. Тъй като с материални похвати е невъзможно да се изобрази достоверно нещо, което е извън физическия си еквивалент и описуемост, времето е оформило определена символика, чрез която човек се въвежда в необятните пространства на мирозданието, и която служи за мост  към  познанието на ,,битие,, и ,,небитие,,. Такива символични похвати са се градили и в Православната църква през вековете. Така и иконографската символика се е оформила и окончателно била приета на Седмия Вселенски Църковен събор през 787г. С нея иконописецът трябва да е отлично запознат, за да изработи иконата с Православен изказ и тя да отговаря на Православното учение и литургичност. Известни са и писмени извори, наречени Ерминии, които са били и са основен наръчник на иконописеца. 
  • Трябва да се знае също, че изобразеното на иконата не е тъждествено с първообраза си /т.е. не е точен портрет/, но разкрива духа на изобразеното, посредством символичния език на цветовете и формите. Така разказва истории, отваря врати и отвежда в невидимия свят на святостта и безкрая.
  • Чисто технически, иконата се изработва на суха дъска. Върху нея се залепва платно, а след това се грундира няколко пъти. Грундовете са различни- особено днес, но класическият се състои от креда, цинквайс, умъртвен гипс, туткал, яйчена емулсия, ленено масло, капка обич и лъжичка душевен мир. След като се грундира добре, се шлайфа до съвсем фина гладкост. Следва позлатяване и живописен процес, който се осъществява с пигмент или темпера, комбинирани с яйчена емулсия, или акрилни свързватели и майсторлък. Накрая се фиксира с подходящи лакове.

Творческият процес и изкуството.

Творческият процес за мен е онази чудесна възможност, чрез която можем да вървим по пътя на себепознанието, да изявим и развием по- добрата, слънчевата страна от себе си. Това е процес, чрез който се учим да влизаме в собствените си безкрайни пространства, да ги изследваме и да преживяваме радостта на откривателя, омиротворението на благодарността, покоя на смирението и прошката. Когато пък успеем да дадем възможност на Духа да ни води, тогава резултатите са фантастични.

Животворният творчески процес, във всичките му форми и проявления, в основата си е едно и също нещо- Любов. А Любовта е процес Творящ Живот. Колкото процесът е по- искрен, честен и обичан, толкова резултатът е по-смислен, градивен и лечителен. Това важи както за изработката на една икона или стенопис, така и за живописта, графиката, музиката. Важи за коя да е сфера от житейския ни път, защото винаги имаме възможност да творим, дори и с най-тихия и незабележим жест. Заложено ни е. Изкуството на творенето е в свободата на душата, в полета на въображението, в детския ентусиазъм, предизвикан от наглед утопична идея. То е в самата идея, в начина, по който я претворяваш, осветяваш, даваш и образ и я правиш достъпна за хората. Изкуството на творенето е във всяка една сфера. Навсякъде, където има човек куражлия, готов да пусне в ход Духа си да твори, има Сътворение, има Творчество, има Бог.

За мен Мария Минева с усмивка и четка

1989 г. –  Художествена гимназия за Приложни изкуства, гр. Смолян.
1997 г. – Православен Богословски факултет към ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ специалност – иконография.
Живее и работи в гр. Пловдив

Рисува иконостасни икони за:

  • храм „Света преп. Петка“, с. Маноле общ. Павел баня, 2004 г.
  • храм „Въздвижение на светия Кръст Господен“, гр. Смолян, 2005 г.
  • храм „Св. Николай Чудотворец“, гр. Стара Загора /затвора/ 2006 г.
  • храм „Св. Теодор Тирон“ гр. Смолян, 2006 г.
  • храм „Св. Георги Победоносец“, с. Оризари, обл. Пловдив, 2008 г.
  • храм „Св. архангел Михаил“, с. Анево, общ. Карлово, 2009 г.
  • голям брой икони по частни и обществени поръчки

Проектира и реализира цялостното стенописно оформление с екип на:

  • храм“Св. Троица“, с. Асен, общ. Павел баня, 2001 г.
  • храм „Св. св. Галактион и Епистима“, гр. Стара Загора, 2002 г.
  • храм „Рождество Богородично“, Старозагорски минерални бани, 2003 г.
  • храм „Успение Богородично“, гр. Маджарово, 2004 г.
  • храм „Св. Николай Чудотворец“, гр. Стара Загора, 2005 г. /затвора/
  • кръщелната при манастира „Рождество Богородично“, ц. Кабиле, общ. Ямбол, 2006 г.
  • олтарната абсида на храм “ Успение Богородично“, гр. Казанлък, 2007 г.
  • храм „Св. Козма Зографски“, Старозагоски минерални бани, 2008 г.
  • храм „Свети равноапостоли Петър и Павел“, с. Радецки, общ. Нова Загора, 2009 г.
  • храм ,,Св. Николай и Св. Панталеймон,, до хижа Рай в Стара планина, 2018г