Живописна картина, оригинал.
Материали: Темпера, акрил, смесена техника върху акварелен картон.
Паспарту, стъкло, външна декоративна рамка. Готова за окачване на стената.

Довяни с ветровете от безкрая
в кълбовидна някаква омая
се приземяваме с мотив ужасно личен...
в свят толкоз четвъртичен,
с възможна троична идея,
от която честичко немея.
Щом кацнем,
получаваме входна виза -
свойта сянка и бяла риза,
тъй нужни за житейската ни криза,
която впрочем получава приза-
Най- Добър Учител,
макар повечето да я наричат мъчител...
А на тръгване,
си оставяме сянката
в празното квадратче на рамката.
Обличаме ризата бяла
и се отправяме към портала,
където строгият Сатурн
ще разгледа нашият албум..
и ще отсъди както подобава.
А до тогава,
ще си се майсторя в тази глина
която доброволно си избрах
и не отминах.
назаем взела дъх от вятър,
набързичко довян от лунен кратер.
Ще се оставя да ме води тишината
и малката светулка от полята.
Ще нося шепа земен звън за боговете
и всеки миг ще отброявам с цвете.
Цвете!
Цвете!
Цвете!...