Православна икона. Ръчно изработена.
Материал: дърво, темпера, позлата
Паметта на Светите седем отроци в Ефес се чества на 4 ти август.

Житие: Случило се около 250 година.
Седемте млади мъже живели по времето, когато император Деции /249-251г./ предизвикал жестоки гонения срещу християните. Много хора напускали града Ефес/ главният град на Икония в Мала Азия, близо до устието на р. Каистра/ и се криели в гори и пещери. Така направили и седмината младежи. Намерили пещера в близката планина Прион/ според други Охлон/, и в пост и молитва се приготвяли за предстоящите тежки дни. Не знаели, какво ще се случи с тях, но вярвали в своя Бог и се осланяли на Него. Войниците на император Деций обаче ги проследили и по негова заповед затворили входа на пещерата с камъни. Сред войниците имало двама / Теодор и Руфим/, които били тайни християни и в удобен момент сложили в малко сандъче метални плочки, върху които описали страданията на младите момчета и написали имената им.
Заредили се дни и години. Скоро имп. Деций приключил мерзкия си живот. След него имало и много други нечестиви царе, които също гонели църквата Божия. С идването на император Константин Велики / 324 г.- 337г./ настъпило времето на християнските царе.
Така, според преданието се изнизали 200 години от тежкото събитие със седемте млади мъже. Какво се случило с тях през това време? По своите си Божии неведоми пътища и причини, Бог ги съхранил в нетление, като им дал сън дълбок и ангели небесни ги пазили.
Дошло царуването на благоверният император Теодосий Млади / Теодосий II /408-450 г./ По това време се появило еретическо течение, което отхвърляли възкресението на мъртвите въпреки, че Исус Христос предал на Своята Църква ясно и недвусмислено Учение по този въпрос. Това неверие внесло смут в Църквата и сред хората. Император Теодосий Млади се молил усърдно Бог, Творецът на всичко, да избави Своята църква от пагубната ерес. Точно тогава се проявило подходящо време да се освидетелства истината за възвестеното от Христос Възкресение на мъртвите.
Какво се случило?
Стопанинът на земята в, която се намирала затрупаната пещера, решил да направи ограда за овцете си. Намерил струпаните камъни подходящи за тази работа, като не подозирал, че зад тях има пещера. Слугите му отнасяли, малко по малко камъните за строежа на оградата. Така се отворил процеп, през който влязъл свеж въздух в пещерата. В това време нашият Господ Иисус Христос, Владиката на живота и смъртта, възкресил някога четиридневния Лазар (Иоан. 11:39, 43-44), възкресил сега и спящите вече много години седем свети отроци. Спящите момчета се събудили. Не подозирали за 200 годишният им сън. Пораздвижили се, помолили се и решили, че е добре да похапнат. Едно от момчетата отишло в близкия град Ефес да купи някаква храна. Много внимавал, защото мислел, че все още се вихри наоколо имп. Деций. Какво било учудването на продавача, когато момъкът му дал стара монета от преди 200г. от времето на император Деций. Така от дума на дума момчето разбрало, че се намира в друго време, макар да не разбирало как и защо. И колко радостно било за него, че гонение вече нямало. Разказало историята си, която бързо стигнала до местният епископ. Силно заинтригуван и от това чудо, той се срещнал с момъка и другите младежи в пещерата. Там намерил и сандъчето с плочките с имената оставени от двамата войници Теодор и Руфим от преди 200г. Това било достатъчно доказателство за истинността на историята, която така силно го вдъхновила. Император Теодосий Млади бил подробно уведомен за чудото придружаващо седемте момци. Чудо, тъй нужно точно в този момент потвърждаващо възможностите на Бог да твори чудеса и мъртви да възкресява. Лично императорът окрилен отишъл при тях с голяма радост и дълго беседвали. След това седемте млади мъже заспали и предали Богу дух, до всеобщото възкресение, за което се говори в Библията.
Император Теодосий Млади заповядал да направят 7 сребърни ковчега и да поставят в тях телата на момците. В същата нощ обаче те му се явили на сън и го помолили да ги остави да почиват в пещерата, както почивали по-рано.
,, * Тази чудесна история има много силни, неопровержими доказателства за своята достоверност: съвременникът - описател на тези събития, свети Иоан Колов († ок. 422 г. или в първата половина на V в.) говори за това събитие в житието на Паисий Велики (19 юни); Сирийският писател, православният епископ Саругенски (в Месопотамия) Иаков е оставил описание на това събитие; в превод то било известно на Григорий Турски († 594 г.). Сирийците-Маронити, отделили се от Православната църква в VII век, в своята служба почитат светите отроци; те се намират и в етиопския календар и в древните римски мартиролози; историята им е била известна на Мохамед и на много арабски писатели. И до ден днешен пещерата на светите отроци се показва в Ефес в недрата на планина Прион.
Съдбата на светите мощи на седемте момци е неизвестна. Казват, че руският поклонник по светите места игумен Даниил, ги видял за последно в пещерата в началото на ХІІ в.